'Макар и да завършва с разгрома на подготвеното от комунистите септемврийско въстание - романът на Емилиян Станев не е роман за септемврийското въстание. И не само защото изобразява социалния и политически драматизъм на българската история в годините след Първата световна война в цялата им пълнота, а защото представя една много по-широка (от политическа хроника) епическа фреска на българския национален живот в неговата битова пълнота и екзистенциални многообразия. Като роман от типа роман-река, роман-епическа панорама, "Иван Кондарев" синтезира в себе си много и различи видове романи - и семейна сага (на Джупуните), и любовен роман (Кондарев - Христина - Костадин Джупуна), и множество други съставни - любовни, психологически и битови - новели, съсредоточени около различни герои (Христакиев, Анастаси Сиров, Корфонозов, Дуса, Балчев, д-р Янакиев, учителят Георгиев и др.). "Иван Кондарев", въпреки едноперсонажното си заглавие, е - редом с тетралогията на Талев - най-разгърнатият многоперсонажен роман в българската литература. Чрез образа на гимназиста Кольо Рачиков романът може да бъде четен дори като мемоарно-изповеден Bildungsrоman. При това, макар и опрян върху класически романови поетики от ХІХ век (преди всичко Толстой и Достоевски), романът на Станев представя не тяхно повторение, а модерен синтез - не е трудно да видим, че в "Иван Кондарев" се смесват повествувателните техники на Толстоевата изобразителна пластика и психологически анализ с полифоничния роман на идеите на Достоевски.' - Светлозар Игов